*** (ако имаш две ризи...)
... ne içime ne dışıma ...
Съблича си дрехите бавно денят
до босо превил изподрани нозе
дълго пришивах към тях кръстопът
с няколко ризи – за всеки по две...
... раздал се до жажда безоблачен дъжд
плахо разплисква по пода ми кръпки
някъде някога в нечия гръд
нежно покълвали с пясъчни стъпки...
и невъзможен сънят ме плете
върху постели с дъха ти пропити...
Сгънах последната риза за теб!
... после е път...
и посоки за никъде...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
