Ако изчезне топлината ми...
Аз няма вечно да съм ти обиден.
Не зная да прощавам грехове.
Дори, когато спя не съм невинен,
а буден не подвивам колене.
Така, че се разделяй със вината!
Внезапно, като мигване с око.
Постлал съм ти уюта на душата си,
познала те в доброто и във зло.
Макар и да горчи онази мъка,
която спомени ще носят до сълзи,
протегнала ръка, я свий в юмрук
и болката до болка ударѝ!
Естествено, че някак си безчувствени,
претръпнали от време на печал,
със тебе ще си бъдем малко чужди
или живота ни отново ще е цял...
Прегръщам те до синьо. И от страх,
че мойта топлина ако изчезне,
не ще те стопля никога така,
защото пред ръцете ми ще има бездна...
Стихопат.
©Данаил Антонов
05.03.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
