Аз няма вечно да съм ти обиден.
Не зная да прощавам грехове.
Дори, когато спя не съм невинен,
а буден не подвивам колене.
Така, че се разделяй със вината!
Внезапно, като мигване с око.
Постлал съм ти уюта на душата си,
познала те в доброто и във зло.
Макар и да горчи онази мъка,
която спомени ще носят до сълзи,
протегнала ръка, я свий в юмрук
и болката до болка ударѝ! ...