Ако ме искаш?
Години далече или на сантиметри близко.
Високо, високо в облаците - като птиците,
или под земната кора твърде ниско.
Дори и за малко отклонение,
твърде късно вече e за някакво прозрение.
Дъждовни локви с красиви отражения,
причиняващи немислими поражения.
Вали пак, тихо вали - вятърът се върти,
листа и клони нежно рони, листа като отлетели дни. Страници от непрочетени книги от изминъл живот.
Впрочем... някой чувал ли е за нея?
За Любовта, за която копнея,
просто един неразбираем израз -
избледнял от любов, все същият образ,
лятото трудно изживял,
а сега пътят отново е побелял.
Въпреки това още съм със свойте слънчеви очила.
Ти в сърцето ми нещо свое си забравила.
Спомням си лицето ти, сякаш снощи до мене си била. Една мечта от действителността истинала .
© Няма Такова Всички права запазени