Ако ме искаш, ме вземи!
Вземи ме, в твой роб ме превърни.
За теб, богиньо, бих умрял във кански мъки.
От ледената буца, огън сътвори,
нека душата ми ликува със духа ти
Вземи ме с тези хубави ръце,
аз топка кал ще бъда, нищо друго.
От глината човек изваян, със сърце
туптящо с цветовете на радуга.
Вземи ме и до теб ме притисни,
ръцете си сложи във мойте длани.
Tи топли устни върху мойте залепи
да си припомня колко са мечтани.
Вземи ме с теб във онзи райски кът,
пред златните му порти остави ме,
отново да открия изгубеният път.
А вечността ли? Нека да си дреме.
В ушите ми "обичам те" ми прошепни,
и цялата любов над теб да вземе връх.
Навред вселената да прелети,
за да я помня чак до сетен дъх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Joakim from the grave Всички права запазени
