Ако ме попитат
Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво не съм успяла и не ще забравя,
какво по пътя крив към своята голгота
все още срещам аз, но пак ме наранява –
това навярно ще е любовта голяма,
запазена в сърцето, като мил, скъп спомен.
В душата ми е издълбана жива рана –
бездънна, като черна яма, ров огромен.
Предателство, двуличие, лъжи, измяна …
ще продължат да причиняват силна болка.
Бих искала да мога да направя смяна
за пълна с нежност, обич и любов двуколка.
Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво повторно ще ми се да преживея,
какво със неминуем хъс и във охота
бих искала да мога пак да изживея –
това със сигурност е любовта голяма,
която пълен смисъл на живот придава.
Без нея мигове на безметежност няма,
душата тъжна е, сърцето заридава.
А ако животът още дни ми отреди,
на любовта със радост бих ги посветила.
Пак сърцето ми безмерна обич ще дари
и… тук напразно няма да съм се отбила.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
