Попитат ли ме нявга, в края на живота,
какво не съм успяла и не ще забравя,
какво по пътя крив към своята голгота
все още срещам аз, но пак ме наранява –
това навярно ще е любовта голяма,
запазена в сърцето, като мил, скъп спомен.
В душата ми е издълбана жива рана –
бездънна, като черна яма, ров огромен.
Предателство, двуличие, лъжи, измяна …
ще продължат да причиняват силна болка.
Бих искала да мога да направя смяна
за пълна с нежност, обич и любов двуколка. ...