Веси_Еси (Еси)
190 8458
27.01.2017 г., 12:21 ч.

Ако ме попитат 

  Поезия » Друга
600 2 3

Попитат ли ме нявга, в края на живота,

какво не съм успяла и не ще забравя,

какво по пътя крив към своята голгота

все още срещам аз, но пак ме наранява –

 

това навярно ще е любовта голяма,

запазена в сърцето, като мил, скъп спомен.

В душата ми е издълбана жива рана –

бездънна, като черна яма, ров огромен.

 

Предателство, двуличие, лъжи, измяна …

ще продължат да причиняват силна болка.

Бих искала да мога да направя смяна

за пълна с нежност, обич и любов двуколка.

 

Попитат ли ме нявга, в края на живота,

какво повторно ще ми се да преживея,

какво със неминуем хъс и във охота

бих искала да мога пак да изживея –

 

това със сигурност е любовта голяма,

която пълен смисъл на живот придава.

Без нея мигове на безметежност няма,

душата тъжна е, сърцето заридава.

 

А ако животът още дни ми отреди,

на любовта със радост бих ги посветила.

Пак сърцето ми безмерна обич ще дари

и… тук напразно няма да съм се отбила.

 

Веси_Еси (Еси)

 

© Еси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??