17.08.2006 г., 14:19

Ако мога...

984 0 11
От товара тежък  на живота ми
старая се да давам по малко топлина.
Да се посипе с нежност тя над хората,
да освободи  душите им за малко свобода.

От плещите човешки много искам
тъгата,ако мога,с нежност да размия,
със слънчеви искрици да примеся
и от очите болката голяма да изтрия.

За да повярва човек и в чудесата,
които чуждата любов ги претворява,
за да погали  с нежност децата си,
усмивката и обичта си да им дарява. 

Старая се,и много силно искам,
ако Бог към мене бъде милостив,
поне един човек,една усмивка и целувка
да получи и даде,докато е още жив.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно е, браво!
  • От плещите човешки много искам
    тъгата,ако мога,с нежност да размия,
    със слънчеви искрици да примеся
    и от очите болката голяма да изтрия.

    просто без коментар!толкожа е хубажо.НЯМАМ ДУМИ!
  • Много смислено и добре казано. Поздрави, Пети!
  • "От плещите човешки много искам
    тъгата,ако мога,с нежност да размия,
    със слънчеви искрици да примеся
    и от очите болката голяма да изтрия."
    Доброта и нежност носиш в себе си Петя!
    Не е възможно да не получиш и целувката и усмивката!
    Поздравления!
    Много е искрено!
  • От товара тежък на дните ми
    старая се да давам малко топлина.
    Сърдечна,аз я виждам в очите ви,
    и радост голяма носи ми тя!

    Ако съм успяла,ще бъда най-щастливия човек!!!
    С обич за вас-прегръдки и целувки за всички!
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...