12.03.2010 г., 22:49

Ако мога в теб да оцелея

658 0 1

Ако мога в теб да оцелея,
колко весел би ни бил светът.
С теб да дишам, с тебе да се смея,
твоят стан да спира ми дъхът.
Тез магични струни и усмивка светла,
що даряват ме със синева,
още помня в теб - добра, приветна,
в слънчевата пролет си дошла!
С теб ще оцелея в тишината,
даже през обветрени вълни.
Стига ти един добър приятел,
твойта светлина да отрази…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...