Ако можеха звездите да говорят...
Ако можеха звездите да говорят,
щях да нарисувам в пресъхналата пепел
следи, способни рани да отворят,
и звездите щяха да са им свидетел!
Щяха те да плачат заедно с Луната
и сълзите в буря да превърнат,
буря, надвиснала над една любов прокълната,
която е готова и след края да се върне...
Ако можеха да говорят звездите,
как жалостно щяха в небето да трептят,
ако можеха поне да видят следите,
щяха бавно да умират като за пръв път...
Но знам, бурята в сърцето ще стихне
едва когато звездите сълзи проронят
и Луната на Слънцето се усмихне,
и спрат във вечността да се гонят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
