Ако можеше...
Ако можеше
да се случиш отново...
Смехът ми да тича по теб
като лятна луна -
да упойва,
да блика
като кръв от вените,
да чертае по устните
водопад от слънца!
Да разкъсаме бялото
на позволеното -
цветовете ни
да запалят нощта!
И да минем -
отчаяно силни,
съблечени,
верни, боси и истински
през онази врата,
дето всяко сърце
я сънува
в синя вечер,
по горска трева...
Ако можеше...
Ново утро изгрява.
Сляпа приказка съм.
Няма сбъдване.
Всичко е само сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
