Ако не си отиваха хората

25.01.2011 г., 20:18 ч.

Поезия » Философска

773 0 2

Крача нощем по пустите улици
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утрините
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища
студени и пусти са в тях стаите
прашни и мрачни висят по стените картините
а като завити ковчези чакат леглата...
Няма ги собствениците
запълват въздуха само вещите
оживели са някак си спомените
и тръпнат по тях мисли от тежките
На стената се гърчат само снимките
и сякаш смехът им се чува зад завесите
непалени дълго остават си свещите
потънали злокобно в представи за силуетите
Вече ги няма там празниците
ще спят векове спомени в паяжините
сънуващи принцове ще танцуват с принцесите
и ще възстановяват баловете и срещите...
Няма ги вече - заминаха
сухи и влажни са нощите
Разхождам се тихо по пустите улици
осъмвам си същата на моята
и си мисля какво е било
и как щеше да е
ако не си отиваха хората...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kleopatrasv (Светлана Тодорова)

2011-01-26T21:04:53+02:00

Веси, ако не си отиваха, но няма вечни неща, отиват си.., остават само спомените...
Хубава вечер, мила!

Христо, радвам се, че те е докоснало и навяло, дори тъжно настроение.
Благодаря ти за откровението!
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2011-01-25T21:48:13+02:00

Тъжно, но много актуално!