Ако не си отиваха хората
Крача нощем по пустите улици
отекват различно по асфалта стъпките
много далечни ми се виждат утрините
приспани дълбоко са от феите в приказките
Доста са тъмни празните жилища
студени и пусти са в тях стаите
прашни и мрачни висят по стените картините
а като завити ковчези чакат леглата...
Няма ги собствениците
запълват въздуха само вещите
оживели са някак си спомените
и тръпнат по тях мисли от тежките
На стената се гърчат само снимките
и сякаш смехът им се чува зад завесите
непалени дълго остават си свещите
потънали злокобно в представи за силуетите
Вече ги няма там празниците
ще спят векове спомени в паяжините
сънуващи принцове ще танцуват с принцесите
и ще възстановяват баловете и срещите...
Няма ги вече - заминаха
сухи и влажни са нощите
Разхождам се тихо по пустите улици
осъмвам си същата на моята
и си мисля какво е било
и как щеше да е
ако не си отиваха хората...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
