Ако не заспя
ще стана тихо без да ме усетиш,
във тъмното без лъч, без светлина
ще търся онзи сън, по който чезна.
И боса ще изляза вън на двора,
ще стъпвам тихо в росните треви -
във всяка капка ще намирам обич,
но не и тази, дето ме гори.
Ако и тази нощ отново не заспя,
в небето ще потърся облак черен -
над мене да изсипе своя гняв,
дълбоко да ме влее в чернозема.
Във угарите ще намеря топлина
и сън, и обич на сърна ранена.
Ще бъда клонка, цвят, роса...
Навсякъде ще бъда покрай тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени