Ако не заспя
ще стана тихо без да ме усетиш,
във тъмното без лъч, без светлина
ще търся онзи сън, по който чезна.
И боса ще изляза вън на двора,
ще стъпвам тихо в росните треви -
във всяка капка ще намирам обич,
но не и тази, дето ме гори.
Ако и тази нощ отново не заспя,
в небето ще потърся облак черен -
над мене да изсипе своя гняв,
дълбоко да ме влее в чернозема.
Във угарите ще намеря топлина
и сън, и обич на сърна ранена.
Ще бъда клонка, цвят, роса...
Навсякъде ще бъда покрай тебе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены