Ако някой ден
И ако някой ден си тръгна и ме няма вече,
Аз искам да остана спомен,
Ала не такъв горчив болезнен,
А ярък, весел като мене.
И ако повече не видим си очите,
Това не значи, че ще ги забравим
Че няма тайно в зимна вечер
Да се видим в сън омаен.
И ако искаш някой ден да поговорим,
Но дирите ми веч не знаеш,
Не, недей унива, а виж дълбоко във сърцето,
Оставила съм там подарък.
Ако ли пак след време дълго
Се срещнем някъде случайно,
Ще бъде среща съдбоносна,
Награда за търпението дълго.
Каквото и оттук нататък да се случи
Едно едничко нещо зная
И сто години време да не сме заедно,
Да бъдем непознати няма как да стане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йълдъз Пелтекова Всички права запазени
