Ако някой ден
И ако някой ден си тръгна и ме няма вече,
Аз искам да остана спомен,
Ала не такъв горчив болезнен,
А ярък, весел като мене.
И ако повече не видим си очите,
Това не значи, че ще ги забравим
Че няма тайно в зимна вечер
Да се видим в сън омаен.
И ако искаш някой ден да поговорим,
Но дирите ми веч не знаеш,
Не, недей унива, а виж дълбоко във сърцето,
Оставила съм там подарък.
Ако ли пак след време дълго
Се срещнем някъде случайно,
Ще бъде среща съдбоносна,
Награда за търпението дълго.
Каквото и оттук нататък да се случи
Едно едничко нещо зная
И сто години време да не сме заедно,
Да бъдем непознати няма как да стане.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йълдъз Пелтекова Все права защищены
