Ако от живота боли
Макар че често болка ме прогаря,
аз знам, че тя е тънкото длето,
което кривините ми изправя
и свети със нюанси на сребро.
Понякога жестоко ме боли,
от този свят така бездушен.
Но само него имам си, нали ?
Та лъч надежда в мен е сгушен.
Във пазвата си приютих змия.
По пътя, някога, отдавна…
Отровата и в мен, горча, горя
и даже чувствах се виновна…
Аз имала съм, дала съм - любов...
А някой имал е - отрова.
Не всеки за доброто е готов,
ако в сърцето носи злоба.
И после трябва и да му простиш...
Знам, прошката се дава мъчно
само така напред ще продължиш,
със вярата в теб неотлъчно.
Живка Иванова 08.07.2025 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живка Иванова Всички права запазени
