5.03.2010 г., 22:46 ч.

Ако при всяко вдишване... 

  Поезия
866 0 10

 

 

 

 

... оставаше

поне една причина

за да не заглъхна

щях да подаря мечтите си

на отминаващите облаци...

 

... и всяка следваща

илюзия за минало

облакътена на перваза

в отразена мисъл

и тихите вълни на лятото

неутоленото по мен

страха неписан....

и всичките

необуздани пориви

онези –  в непокълнали желания

разкъсаното нощем

по страните ми

студът навън...

безкрайните мълчания....

 

... ако при всяко вдишване

 

... сънят се връщаше

до синьо изтънял

в нозете ми

и най-последната

от всички истини

все още тлееше

в ръцете ти...

 

тогава щях да спра...

 

за малко

да подишам...

 

по теб да си почина

като сянка...

 

а после да се върна в утрото...

 

в което някога

се чувствах

малка...                 <<< 

                                                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.


  • хареса ми
  • Този стих, Бети, създава такова чувство на недовършеност, от която се ражда копнеж, на някаква носталгия по нещо отминало, на едни протегнати ръце, които искат да си го върнат...
  • Благодаря!
  • красота и мелодия!
  • Хей! Добро да е, Ена!

    Благодаря Ви!
  • Този път Джейни го е казала преди мен...
    Блаженство е...
    Благодаря ти, че те има!!!

    Добро утро, Бети!
    ((( )))
  • Теб те чета, и препрочитам - радвайки се на красотата!
    С изящен финес и чувственост пишеш, и четейки сякаш слушям музика!
    Благодаря!
  • "...по теб да си почина
    като сянка..."

    Хареса ми и музиката - също.
  • за малко

    да подишам...
    Ти даваш въздух!Поздрав,Бети!
Предложения
: ??:??