Ако решиш да ме потърсиш пак...
Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата
във шепота на жажда до неистовост -
ще ти се случа, като отговор без питане,
във приказка, но само че наистина...
И знаеш ли? Едва ли ще боли...
Преплувахме най-мъчните морета.
Удавници във влюбени сълзи,
спасени от наричане до клетва...
Ако решиш да ме потърсиш пак,
(Защото да ме губиш е присъда)
обичай ме до лудост и без страх
и твой - кълна ти се, ще бъда!
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
