Feb 18, 2021, 11:30 PM

Ако решиш да ме потърсиш пак... 

  Poetry » Love
429 1 4

Ако решиш да ме потърсиш пак,

сред гъстите космически мъгли, 

викни ми името, недей мълча! 

Ще дойда с първите петли... 

И този път, преглътнала молитвата

във шепота на жажда до неистовост - 

ще ти се случа, като отговор без питане, 

във приказка, но само че наистина... 

И знаеш ли? Едва ли ще боли... 

Преплувахме най-мъчните морета.

Удавници във влюбени сълзи, 

спасени от наричане до клетва... 

Ако решиш да ме потърсиш пак, 

(Защото да ме губиш е присъда) 

обичай ме до лудост и без страх 

и твой - кълна ти се, ще бъда! 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??