Тихо стъпвам в твоите следи.
Ако се обърнеш, ще ме видиш.
Минало съм. Твоето Преди.
Няма да те пусна да си идеш.
Болка съм, надвикала дъжда.
Ярост съм, коварна и безока.
Чувствата са хванали ръжда...
Любовта се лута без посока...
....................................................
В сянката ти аз се приютих.
С теб ще бъда, дето и да скиташ.
Ще надничам от любимия ти стих,
ще съм книгата, която препрочиташ.
Ще съм лъч в самотната ти нощ.
Ако се обърнеш, ще ме видиш.
Ще съм всичко... даже Демон лош...
.............................................................
Все едно ти е... ще си отидеш...
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Поздрав, Нина!