Ако се пусна, кой ще ме хване
Ако се пусна, кой ще ме хване
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
зла приумица на нощта,
в тъмнината с навехнати длани,
по начупени клони пълзя.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
на деня светия балгодат,
до морето лежа с отворени рани,
вълните отмиват кръвта.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
на милионите хора отзивчивостта,
сред тълпите умирам на пода
от на ни един почтеността.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
на живота стоманения камшик,
та аз от него падам, хиляди пъти,
та точно той ли ще ме иска жив...
Ето, паднах... Но се изправих
и не на вас го дължа,
и дори на прах животът да ме направи,
аз отново ще се възродя.
П.с... Което не ни убива, ни прави по-силни.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
зла приумица на нощта,
в тъмнината с навехнати длани,
по начупени клони пълзя.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
на деня светия балгодат,
до морето лежа с отворени рани,
вълните отмиват кръвта.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
на милионите хора отзивчивостта,
сред тълпите умирам на пода
от на ни един почтеността.
Ето ме, падам, кой ще ме хване,
на живота стоманения камшик,
та аз от него падам, хиляди пъти,
та точно той ли ще ме иска жив...
Ето, паднах... Но се изправих
и не на вас го дължа,
и дори на прах животът да ме направи,
аз отново ще се възродя.
П.с... Което не ни убива, ни прави по-силни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Всички права запазени
