26.12.2006 г., 14:36

Ако се случват чудеса ... дано

1.6K 0 32

( Не е стих, простете.
Само ... го прочетете)

Премина празничната еуфория

делникът пристъпва вече бавно,

ще ви разкажа реална история,

а не приказка, за детенце болно.

На три години с усмивка сладка

невинен образ, приказна магия,

но тегне тежка диагноза кратка

една жестока болест - левкемия.

Без думи сте сега, нали? И аз …

Нима възможно е? Какъв живот?

Крещи ми се, боли, сълзя на глас.

Защо живота е толкова суров?

Родителите … те са съкрушени,

детето им, малката им дъщеря …

До вчера … спокойни и засмени,

а днес, днес се борят с болестта.

Дали се случват в света чудеса?

Ако се случват, моля се за  едно:

Дари, три годишната принцеса

до дълги старини да вярва в чудо.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Почивай в мир, дете! И нека ти се случват чудеса.....там, където си сега!!!
  • Преди малко повече от пет месеца пишейки този стих, вярвах в чудеса, днес разбрах, че едно от чудесата не можа да се сбъдне ...
    Но въпреки това продължавам да вярвам, заради всички други носещи надеждата че има чудеса, заради паметта към малката принцеса ...
    Поклон мило момиченце, поклон пред теб малка Дари!!!
  • Да Суси ... дано.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Дано!!!
  • Благодаря ти Галя,
    аз вярвам в чудеса.
    За случване се моля.
    За малката принцеса.

    Поздрав за теб.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...