Ако си мъж, бъди като Нептун@
/да се чете с усмивка и... нищо против вас, мили мъже!/ ;)
Нептуне мой, ти Бог си на морето -
харем русалки сред вълни открил.
И всяка след завеса "нощ" очаква
чепик да си пред портата строил.
Със куп отрочета, година след година-
баща за пример в Черното море,
но в нощите - ах, в нощи сини
събуждаш страст за още по - добре.
Русалчените люспи фино смъкваш,
разголваш гръд до... дългите бедра.
Опашките им нежни се разтварят
и гмурваш се сред техните недра.
От мидите седефени открадваш
перлени, зрънцата на страстта.
Като принцеси са в обятията ти, и радваш-
раздал се страстно в плен на любовта.
И мигом с своя жезъл преобръщаш
представата за всеки земен мъж.
При себе си жените земни връщаш,
докоснеш ли ги с него сал веднъж.
Къде си ти, омайни ми Нептуне?
Все търся сред скали и дълбини
жезълът ти издръжлив. Но... май с бастуна
на "Бог" Горан ще съм до старини.
© Петя Кръстева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Изненадата е страхотна.Ах тези русалки-направо ги утепахме!Със стихове и вицове.
-
Аз пък не искам да съм русалка и Нептун не го искам!
А стихът ти ме усмихна -
Поздравления!!!След дългата работна седмица тези стихове ме заредиха с настроение за предстоящия уикенд-с тънко,но правдиво чувство за хумор си нарисувала образа на "нашите мили мъже"!!!
-
Ах този Нептун...
Много поетеси въздишаха пред образа му май. Но никоя не се осмели да поиска телефона му...
-
Ех, Петя, то хубаво е да съм Нептун сред много русалки, ама домашната русалка ще ми клъцне " жезъла".
Поздрави за чудесния стих!!! С усмивка!!! -
Усмихна ме Петя, ама много ме усмихна.
За морските чеда и вестника на Нептун ... Кити
Поздрав и усмивка мила.
-
Аз пък не искам да съм Нептун! Щото с русалките е скучно и няма какво да се прави с тях! И в потвърждение ще разкажа тук един виц!
Двама рибари на брега ловят риба. Единият - риба след риба, па макар и да е цаца или попчета. Вторият - нищо! И малко преди да си тръгнат - вторият хваща една чудно красива русалка на въдицата си. Взел я той нежно на ръце, огледал я възхитено от всички страни, но погледът му помръкнал и я хвърлил обратно във водата. Удивен, първият рибар го попитал:
- Но защо?
- А къде? - отвърнал вторият!
Затова, мъже, нека да си останем на земята, при поетесите! -
Петинка, ние сме морски чеда двете и знаем какво да правим с него
Знаеш как Нептун чете вестници
Написала си много хубав стих!!! Прегръщам те
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гуш*