Бих написал стих, ала не мога
да опиша твоята душа.
Как се пише със запален огън?
Как се пише с истинска дъга?
Всичко е перфектно и по много,
всичко е безоблачно небе,
всичко е докоснато от Бога...
Бих те носил вечно на ръце.
А какво не бих, ще ме попиташ?
Може би, да ти напомням друг.
И не бих, скандал със теб опитал.
Стон простена, ала го дочух.
Сигурно и ти това мечтаеш?
Трябва ли тогаз да пиша стих?
Ако искаш само да играеш,
аз и миг това, прости, съвсем не бих.
Искам да си всичките сезони,
да си моят истински компас.
Ако ти си Нети, ще съм Дони
за да има сходство между нас.
© Валентин Йорданов Всички права запазени