Ако си тръгнеш от мен,
вземи една секунда само –
спомни си за първата сълза,
пусната върху моето рамо.
Ех, да не обичах толкова,
да не знаех за любовта гореща,
нямаше да се влюбя така,
нито да уговарям среща.
Ако си тръгнеш, остави ме –
нека сам опитам от самотата,
след теб ще остана сам и
ще затворя отвътре вратата.
През прозореца ще проследя
стъпките ти заминаващи,
вървящи напред и надалече –
в очите ми завинаги оставащи.
© Никица Христов Всички права запазени
Много ми хареса написаното. Поздрави!