Ако случайно забравя
С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба.
Дълбае по посока деветте кръга на ада,
дето душата кучешка вместо кокал заравя
истини и мечти закърнели - цяла грамада.
На челото я нося тази тъга разнолика.
Сълза или болка от спомен как да ги скрия?
Тя, тъгата, е чувство само за силните.
Тази нощ ще оставя отключено. Нека избира!
Девет ключа. Но нарочно един ще оставя,
първо в себе си да отключа вратата.
Да ми напомня, ако случайно забравя –
ключ за всяка ключалка обичта e в душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
