21 авг. 2022 г., 18:57

Ако случайно забравя 

  Поэзия
5.0 / 5
643 1 8
С девет ключа на разсъмване заключих тъгата.
Все по тъмно гостува в съня ми, неканена.
Нощем дращи с котешки нокти в душата.
Денем кърпи с усмивка скритите рани.
Дебне ме, когато съм изцедена и слаба.
Дълбае по посока деветте кръга на ада,
дето душата кучешка вместо кокал заравя
истини и мечти закърнели - цяла грамада.
На челото я нося тази тъга разнолика.
Сълза или болка от спомен как да ги скрия?
Тя, тъгата, е чувство само за силните.
Тази нощ ще оставя отключено. Нека избира! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Това, което душата премълчава »

31 место

Предложения
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »