15.02.2008 г., 16:09

Ако събудиш се до мен

745 0 5

Ако събудиш се до мен,

ще искаш ли да ме дариш с целувка,

или ще ме изгледаш с поглед вледенен

и ще ми обърнеш гръб със подлата усмивка?!

Ако събудиш се до мен,

ще искаш ли да ме погалиш,

или ще си толкоз горд с мечтания трофей,

че ще побързаш уж "да поспя да ме оставиш"?!...

Ако събудя се до теб,

дали ще питаш: "Сънува ли ме, мила?"

или похвално ще речеш: "Страхотна беше!"

и ще ме изпратиш... за да го споделиш и с други хора?!...

Но и така да е...

не бих била със тебе строга,

просто ще си кажа:

"За да стане, аз му позволих!..."

та нали най-сетне си ме видял гола...

и желанието си задоволил!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вечният женски въпрос-Какво следва,какво ще стане на сутринта?
    Всяка жена си го е задавала, мисля...Защо ли мъжете нямат този проблем?
  • Много е тъжно...дано никога не го изпиташ.Поздрави!
  • Добре описана ..малко кофти ситуация, въпреки полученото удоволствие. Стихът обаче говори много...Браво!
  • Не пожелавам никому подобна "любов"!!!! И ти не заслужаваш такава!!!
    Пожелавам ти щастие, Теди и само усмивки!
  • Впечатли ме!Поздрави и прегръдки , мила Теди

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...