Ако съм добричка,
ме обичат всички.
Щом се залудея,
първо ми се смеят,
после много викат,
жари им езика.
Колко да съм кротка
като спряна лодка.
Само да заплувам
и се разлудувам.
Но дете съм значи,
туй е моя начин
да раста щастлива,
волна и игрива.
Колко ми е важно,
друг път ще разкажа.
Вечно нещо правя,
но с печална слава.
Млякото разсипах
и в долапа пипах.
Спънах се в метлата,
кон ми бе козата.
После на тавана,
биех барабана.
И дърво катерих,
пиленца намерих.
За опаша хванах
кротката Писана.
Лаех, стреснах Шаро,
дядо ми се кара.
Пипи ме наричат,
ала аз отсичам:
– Името ми сладко
го измисли татко.
Казвам се Албена,
името не сменям.
Смело съм момиче,
скука не обичам.
© Милена Френкева Всички права запазени