Ако съм добричка
Ако съм добричка,
ме обичат всички.
Щом се залудея,
първо ми се смеят,
после много викат,
жари им езика.
Колко да съм кротка
като спряна лодка.
Само да заплувам
и се разлудувам.
Но дете съм значи,
туй е моя начин
да раста щастлива,
волна и игрива.
Колко ми е важно,
друг път ще разкажа.
Вечно нещо правя,
но с печална слава.
Млякото разсипах
и в долапа пипах.
Спънах се в метлата,
кон ми бе козата.
После на тавана,
биех барабана.
И дърво катерих,
пиленца намерих.
За опаша хванах
кротката Писана.
Лаех, стреснах Шаро,
дядо ми се кара.
Пипи ме наричат,
ала аз отсичам:
– Името ми сладко
го измисли татко.
Казвам се Албена,
името не сменям.
Смело съм момиче,
скука не обичам.
© Милена Френкева All rights reserved.
