Ако такава ме обичаш
Пътят ме води…
А по него вървя на пръсти
и бързам
черната угар да премина,
да изброя птиците,
да издоя светлина от звездите,
да накърмя душата си.
Крехка съм от пренасищане
да сътворявам истини.
С гладувана нежност
зачевам сънища.
Понякога бурна съм –
центробежна сила,
в окото на вихъра
от себе си се спасявам.
Друг път – траурна мЕса,
погълнала нотите–спазъм,
за да намеря себе си,
когато ме няма
в точката на пресичане.
Слънчево ненаситна съм
до мен щом си застанал.
Тогава съм най-истинска –
не се побирам в очите ти.
Като искри от въгленчета
душата ти разпилявам.
Многоцветна съм. Жива…
Ако такава ме обичаш –
целия свят си прегърнал.
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
