Ако те има Любов
Ако те има, Любов… къде да те търся?
Сред толкова грешни адреси,
отминали чувства и страсти –
къде си, Любов, къде си?
Да беше мираж във пустиня –
жадно към теб бих вървяла.
Луната в плен бих уловила,
преди вдън земя да пропадна.
Ако те има Любов… говори ми.
Ще те чуя отвъд вселени –
гласът ти в мен ще отекне,
ще събуди душата ми изтерзана.
Ако те има, Любов… прегърни ме.
Ще се сгуша в теб уязвима,
щастлива, че в теб открих пристан –
ще слушам сърцето ти как пее.
Ако те има, Любов… целуни ме.
В мен разпали огнени страсти –
да изгорим в тиха забрава,
и в обич завинаги слети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Ранкова Всички права запазени