4.05.2017 г., 1:06

Ако това и на вас ви се случи...

870 0 10

 


             Ако това и на вас ви се случи...           30.04.2017


         Отдавна. Заминах на море във Несебър.
         С колежка. С децата ни.Взехме квартира.
         Емоции чакахме-различен калибър –
         това бе логично и се подразбира...

 

         С храна запасихме се в магазина отсреща
         и почна курорта.Но на втория ден
         се тръшна детето на мойта колежка –
         разстройство получи и плажът – отменен.

 

         На третия споходи ни "щастието" и нас!
         Зарад' дъщеря ми – отмених моя плаж –
         "лазарета" обслужвах единствено аз,
         защото и колежката легна изведнаж...

 

         И както оставаха десет дни до края
         и всички оздравяха и тръгнаха за тен,
         угрозата не ме подмина и да призная –
         най-тежката си форма – оставила за мен!

 

         Останах на диета.Зверска.Със сухар
         и конфитюр.Ядях пет пъти дневно.
         Съквартиранти пък съвети,като от Бога дар
         съчувствено ми даваха и все били лечебни...

 

         Да глътна бобено зърно-било полезно,
         че то пътувало,пътувало и ще затапи
         "онуй место", във миг, за да изчезне –
         угрозата.В отвъдното да я запрати!

 

         А другия съвет е – брашно с вода разбито –
         пътувайки, пътувайки  – ще стане на тесто
         и ще затапи признаците пак, които
         ще се укротят веднага в болното место...

 

         Съдбата с нищо не поиска да помогне
         и как ли ще се върна такава у дома?
         Извиках доктор. Разказах най-подробно
         и за диети и илачи и съвети-без файда...

 

         Когато ме попита каква ми е диетата –
         посочих към прозореца с буркани сигур' "сто"
         все конфитюр от рози. Закуската, десерта –
         на всички отначалото на нашия престой!!

 

         Но не зарад"диетата" бях яла все това...
         то непознато беше и много ми хареса
         И каза докторът"Със кой акъл можа?" –
         а за невежеството – как се произнесе!!..

 

         Така изпосталяла завърнах се във София.
         Ни тен. И Живи мощи, съвсем не отпочинала...
         Зарекох се, че вече на море не ще да ходя –
         но още след година в Созопол бях заминала!!!

                                          Следва....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Записвам си рецептите веднага, дано не ми се налага
  • Голяма Одисея, е била Иржи, но ето виждаш ли, как си го запомнила, развесели ме много! Поздрави!
  • Благодаря Стойчо.Приемам емотикона като одобрение,защото ти коментираш толкова много,че ако вземеш да пишеш като мен дълго...трябва да стоиш денонощно на лаптопа.Аз малко те бях изоставила, зарад някакви проблеми,но вече съм на линия!
  • Ех,Гавраил,щом и ти ме забеляза,много ми стана приятно,защото не мога да се сравнявам с фаворитите,които вече имам!Аз пиша или тъжни,или хумористични стихове,и коментирам само тези,които ми харесват,а не изобщо автора...Чакай и втората част тая вечер,ще ти хареса,при това мисля,че си "морски човек" и можеш да научиш още нещо за приложение....Благодаря.
  • За тая "дребулийка" почти не очаквах отзиви,освен от теб,Веси,защото знам,че ме четеш.Благодаря ти,надявам се и с втората част да се забавляваш..Имам какво да каже и за теб,но ще поизчакам малко,че имах малко проблеми ...Не здравословни,Слава Богу!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...