Ако знаех...
* * *
Ако знаех, че си някъде там,
ще тръгна самичък сред нищото,
загърбил суетност и свян,
ще заровя глава в пепелищата.
Ако знаех, че тебе те има,
че живееш накрай на света,
ще измина пътеки незрими,
преминал сред глад - нищета.
Ще вървя все напред и към тебе,
ще дерзая заветния час,
във който ще съм ти потребен
и само твой ще съм аз.
Ще те взема в моите шепи,
като звезда от ясно небе,
ще си... свeтлината на слепите,
изгаряща в мойте ръце.
Ще те скътам в тихата пазва,
ще те топля със устни и дъх,
ще ти шепна, за любов - ще разкавам,
за росата и горския мъх...
Ех...
Ако знаех, че си някъде там,
ако знаех, че тебе те има,
нямаше веч да съм сам
и да давя живота си в вино...
Ако знаех,
Ех... ако знаех...
* * *
КЛИП: http://www.youtube.com/watch?v=4BA-YbMtiMc
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
Поздрави 