Ако знаех
Ако знаех, че те виждам за последен път,
щях да те целуна и прегърна,
да оставя родния си кът
и при теб да се завърна.
Ако знаех, че те виждам за последно,
щях да галя меките ти къдри,
в очите ти сияйни да се вглеждам
и да слушам думите ти мъдри.
Ако знаех, че ще те загубя,
щях да шепна колко те обичам,
щях за любовта да се потрудя
и във вярност щях да ти се вричам.
Ако знаех, че ще идваш във съня ми
и ще стопляш нощите студени,
не бих те пуснал да заминеш,
един за други сме родени.
Ако можех времето да върна,
ако знаех своята съдба,
света бих преобърнал,
но бих запазил любовта.
Ако знаех, много бих направил,
ако знаех, щях по-малко да греша,
ако знаех, любовта бих възхвалявал
и победил бих своята съдба.
Но стига ми да зная, че си жива,
дори да си накрай света,
пожелавам ти да си щастлива,
а аз ще пазя спомена за любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени
