Ако знаеше
Ако знаеше как те жадувам -
като пролетен дъжд да се лееш
по ръцете ми - синори твърди.
Ако знаеше, че съществувам -
като слънце в деня ми да грееш,
докато топлина ме разгърди...
Ако знаеше как те очаквам
в тишината на времето спряло,
със смеха си да я накъсаш.
Ако знаеше в мен как приплаква
неживяният порив за цяло
като струна очакване късно.
Ако знаеше как с тебе тичам,
дъх изгубил далече в безкрая
и в мечтите ти сънища сея.
Ако знаеше как те обичам,
би дошла с мен във Ада и Рая
и ще знам за какво да живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
