Ако звезда във шепите ти падне
Аз... няма никога да ти достигам!
И мойта липса... ще те хапе.
Ще те провалям. И ще те въздигам!
В сърцето ти
ще капя...
Но няма как да ти достигна, няма!
В очите ти се блъскат две посоки.
А Любовта е приказка. Не драма.
И моите мечти... са тъй високи!
Виж, нишката на дните се скъсява.
Разплита се в калта на битието...
И кой ще каже - колко ни остава?
Кой има право да вини сърцето?
Студено е. Една звезда над пътя -
в най-калната му локва се оглежда.
Аз знам, че нямаш сили да пристъпиш...
Но толкова приличаш... на надежда!
Не се страхувай! Няма да угасна.
Дори и от високо - ще ти светя...
Аз... просто не намерих свойто място
във твоите очи... И под небето.
Мълчи, Любов! Посоките са хладни.
Предначертан е пътят ни. И краен.
Ако звезда във шепите ти падне -
дано
да ме познаеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
