Акростих
Грях душата ми погубва
Реже, разпокъсва на парчета.
Още миг (завинаги ще се изгубя),
Болката е непосилна във сърцето.
Дишам с чужди бездихания,
Разумът ми се превръща в бездна,
Утрините ми са вече без ухания,
Губя се, от себе си изчезвам...
Искам само миг да бъда още,
Миг за теб, една последна нежност,
Усещане, което да ми върне снощи,
Когато те изгубих за последно. Ала
Останаха ми само май ръцете,
Притискащи до болка тази лудост.
Аз грешница съм, а във мен сърцето
Е спряло май отдавна да ме чува.
Шептят без глас пресъхналите устни,
Лицето ми изгарят сълзи черни.
Ех, само ако можех да те пусна,
Със себе си отново да се срещна...
Най-истинския грях признах си.
Отивам си, за да не те загубя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
