19.02.2012 г., 18:31

Акростих за Апостола

1.7K 1 4

АКРОСТИХ ЗА АПОСТОЛА

 

 

Вечна слава за дело свято, свято и народно!

АПОСТОЛЕ български, всичко даде ти за отечество родно...

Смърт или свобода!

И себе си, дяконе, ти пожертва за народа!

Люлка робска народа люлее,

 

Лют турчин и иго тежко в родина вилнее...

Едно ти сърце юнашко за свобода АПОСТОЛЕ силно заби,

В тиранина вековен ти нож поби...

Свято името ти, дяконе, ще остане,

Като грохот в скали - мощен, вековен,

И БЪЛГАРИЯ ще те спомня всеки ден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Симеонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Казват, че в основата на всички изкуства стояла архитектурата. Музиката - като архитектура на звуците, поезията - на думите, танца - на движенията, живописта - на цветовете, самата архитектура - на формите и пространствата. Може и да са прави...
  • Пожелал съм,опитал съм - и, за разлика от много други сънародници - написал съм! Дотолкова ми стигат силите засега,дотолкова съм се изразил,реалист и скромен човек съм.Но благодаря за градивната критика,надявам се с времето да напредна,защото музиката и литературата са най-великите изкуства...
  • Най-лесното е да подредиш едно акро..., ама трябва да бъде и ...стих. Сиреч да има ритмичен строеж, хубави рими, художествени образи, метафори и сравнения, индиректни внушения, поанти. С една дума - да бъде наистина мерена реч. Само силно чувство не стига. Продължавай да опитваш, но почети и малко теория. Желая ти успех!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...