Feb 19, 2012, 6:31 PM

Акростих за Апостола

1.7K 1 4

АКРОСТИХ ЗА АПОСТОЛА

 

 

Вечна слава за дело свято, свято и народно!

АПОСТОЛЕ български, всичко даде ти за отечество родно...

Смърт или свобода!

И себе си, дяконе, ти пожертва за народа!

Люлка робска народа люлее,

 

Лют турчин и иго тежко в родина вилнее...

Едно ти сърце юнашко за свобода АПОСТОЛЕ силно заби,

В тиранина вековен ти нож поби...

Свято името ти, дяконе, ще остане,

Като грохот в скали - мощен, вековен,

И БЪЛГАРИЯ ще те спомня всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !
  • Казват, че в основата на всички изкуства стояла архитектурата. Музиката - като архитектура на звуците, поезията - на думите, танца - на движенията, живописта - на цветовете, самата архитектура - на формите и пространствата. Може и да са прави...
  • Пожелал съм,опитал съм - и, за разлика от много други сънародници - написал съм! Дотолкова ми стигат силите засега,дотолкова съм се изразил,реалист и скромен човек съм.Но благодаря за градивната критика,надявам се с времето да напредна,защото музиката и литературата са най-великите изкуства...
  • Най-лесното е да подредиш едно акро..., ама трябва да бъде и ...стих. Сиреч да има ритмичен строеж, хубави рими, художествени образи, метафори и сравнения, индиректни внушения, поанти. С една дума - да бъде наистина мерена реч. Само силно чувство не стига. Продължавай да опитваш, но почети и малко теория. Желая ти успех!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...