8.03.2014 г., 22:40 ч.

Акростихче 

  Поезия » Любовна
947 0 4

Опитах се да ти го кажа…

банално бе, защото бяха думи

и поза. Така би прозвучало...

Чаках… и не дори да те целуна,

а само да докосна твоите устни...

мечтаех топлината и тъгата им -

тъгата да изпия с моите устни…

Ето това почувствах.

© Марин Урумов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думите вече загубват значението си, но все пак е много хубаво да чуваш точно тези ...
  • Абсолютно! Той виждаше надалече, макар, че беше вече късоглед.
  • До: kasius (Бостан Бостанджиев): 9-03-2014г. 01:38
    "Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

    Споделяш ли ми?! Навярно добре те е познавал човекът, мир на праха му...
  • Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"
Предложения
: ??:??