Акростихче

Поэзия » Любовная

1.4K 0 4

Опитах се да ти го кажа…

банално бе, защото бяха думи

и поза. Така би прозвучало...

Чаках… и не дори да те целуна,

а само да докосна твоите устни...

мечтаех топлината и тъгата им -

тъгата да изпия с моите устни…

Ето това почувствах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

radiola (Рада Димова)

Думите вече загубват значението си, но все пак е много хубаво да чуваш точно тези ...

2014-03-09T17:39:50+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Абсолютно! Той виждаше надалече, макар, че беше вече късоглед.

2014-03-09T13:46:08+02:00
Arman-lewon (Марин Урумов)

До: kasius (Бостан Бостанджиев): 9-03-2014г. 01:38
"Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

Споделяш ли ми?! Навярно добре те е познавал човекът, мир на праха му...

2014-03-09T07:12:06+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

2014-03-09T01:38:32+02:00