Mar 8, 2014, 10:40 PM

Акростихче

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Опитах се да ти го кажа…

банално бе, защото бяха думи

и поза. Така би прозвучало...

Чаках… и не дори да те целуна,

а само да докосна твоите устни...

мечтаех топлината и тъгата им -

тъгата да изпия с моите устни…

Ето това почувствах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Думите вече загубват значението си, но все пак е много хубаво да чуваш точно тези ...
  • Абсолютно! Той виждаше надалече, макар, че беше вече късоглед.
  • До: kasius (Бостан Бостанджиев): 9-03-2014г. 01:38
    "Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

    Споделяш ли ми?! Навярно добре те е познавал човекът, мир на праха му...
  • Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...