Mar 8, 2014, 10:40 PM

Акростихче

  Poetry » Love
1.4K 0 4

Опитах се да ти го кажа…

банално бе, защото бяха думи

и поза. Така би прозвучало...

Чаках… и не дори да те целуна,

а само да докосна твоите устни...

мечтаех топлината и тъгата им -

тъгата да изпия с моите устни…

Ето това почувствах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Урумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Думите вече загубват значението си, но все пак е много хубаво да чуваш точно тези ...
  • Абсолютно! Той виждаше надалече, макар, че беше вече късоглед.
  • До: kasius (Бостан Бостанджиев): 9-03-2014г. 01:38
    "Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

    Споделяш ли ми?! Навярно добре те е познавал човекът, мир на праха му...
  • Дедо ми едно време, като беше жив, май беше прав като казваше: "Унуко! Ний едно време в наште потури, клатехме по кило .... (завършва на - дури) Пък вий сега с тия стихове и дънки, момите заблуждавате с трънки!"

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...