Актриса
Пропити думи в облака на тъмнината.
Навън започва нежно да ръми.
Загубват се в недрата на Земята…
мъгли, прокудени от хиляди мечти.
Кому е нужно да обича?
Това е тъжно, сляпо, непонятно…
в етюдна сценка Любовта ще срича —
сценария забравила… горката.
Трагедия с привкуси на драма…
лъжа лежи на подиума вкаменена,
aктриса е Любовта — една измама,
примамваща те, театрално пременена…
Безверие обидно Любовта играе,
в своите сълзи кинжали тя наостря…
загубиш ли внимание, ще те омае!
И заминаваш си — от себе си ще търсиш прошка!
Та, какво? Това е просто постановка…
защо сериозно се приема тоз' спектакъл?
Аз бях публика… зад цветната обложка,
чернееше във фалш предател.
Сега театърът приключи — край! Финито!
За мен е време да си тръгна…
насън, ако ме някой пита —
Любовта не съществува!
© Мартина Ризова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Feel Feel и Велин!
Относно любовта — искрено се надявам да открия търсеното някой ден. -
Извинявайте, ама не виждате ли истината. Добре, кажете ми какво е това нещо тук, а аз ще ви кажа истината, както я виждам. Но след други коментари...
-
Много силен стих с точни метафори. Грабна ме. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но!
Кому е нужно да обича?
На теб, моме, на теб! Не се предавай пред проблемите. Да те успокоя - какви по-големите те очакват...