Актриса
Пропити думи в облака на тъмнината.
Навън започва нежно да ръми.
Загубват се в недрата на Земята…
мъгли, прокудени от хиляди мечти.
Кому е нужно да обича?
Това е тъжно, сляпо, непонятно…
в етюдна сценка Любовта ще срича —
сценария забравила… горката.
Трагедия с привкуси на драма…
лъжа лежи на подиума вкаменена,
aктриса е Любовта — една измама,
примамваща те, театрално пременена…
Безверие обидно Любовта играе,
в своите сълзи кинжали тя наостря…
загубиш ли внимание, ще те омае!
И заминаваш си — от себе си ще търсиш прошка!
Та, какво? Това е просто постановка…
защо сериозно се приема тоз' спектакъл?
Аз бях публика… зад цветната обложка,
чернееше във фалш предател.
Сега театърът приключи — край! Финито!
За мен е време да си тръгна…
насън, ако ме някой пита —
Любовта не съществува!
© Мартина Ризова All rights reserved.
