31.08.2008 г., 1:00

Актьорът

879 0 9

 

Отново ще се спуснат тежките завеси
на театъра перфектно изигран,
след представлението ще потърсиш себе си,
но зад грима и маската отново ще си сам.

И крясъкът на публиката луда
до болка ще разкъсва твоето сърце,
отново във гримьорната, след шеметна възбуда,
унило ще отпуснеш рамене.

Пред погледа ти ще блестят крещящо
прожектори със силни светлини,
а образът ти, отразен във огледало прашно,
посърнал ще търси минали следи.

Но в цялата магия на мига сегашен,
на остров неизвестен ще си ти,
потънал беззаветно в мрака страшен
на отшумелите си младини.

Край тебе леко ще шумят дървета
и ще нашепват репликите на герой любим,
душата ти ще бъде мъничка ракета -
свободна и щастлива в този миг незабравим.

Но ето! Спуснаха се тежките завеси
на театъра, перфектно изигран.
Крещи зловеща струна във сърцето ти -
ти плачеш за живот неизживян.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...