Отново ще се спуснат тежките завеси
на театъра перфектно изигран,
след представлението ще потърсиш себе си,
но зад грима и маската отново ще си сам.
И крясъкът на публиката луда
до болка ще разкъсва твоето сърце,
отново във гримьорната, след шеметна възбуда,
унило ще отпуснеш рамене.
Пред погледа ти ще блестят крещящо
прожектори със силни светлини,
а образът ти, отразен във огледало прашно,
посърнал ще търси минали следи.
Но в цялата магия на мига сегашен,
на остров неизвестен ще си ти,
потънал беззаветно в мрака страшен
на отшумелите си младини.
Край тебе леко ще шумят дървета
и ще нашепват репликите на герой любим,
душата ти ще бъде мъничка ракета -
свободна и щастлива в този миг незабравим.
Но ето! Спуснаха се тежките завеси
на театъра, перфектно изигран.
Крещи зловеща струна във сърцето ти -
ти плачеш за живот неизживян.
© Ирена Иванова All rights reserved.