24.04.2014 г., 18:11

Аквариус

629 0 3

Товар ли ти е звездната вода

от стомната на твоя брат, Аквариус?

Щом в нея ще откриваш любовта си

и капки от звездите ще разтваряш

 

във всичките си делнични зори.

Успял си да избягаш в свободата.

Тежи ли? Или никак не тежи?!

Щом имаш най-красивата отплата:

 

Да вдишваш тишината на небето,

без нищо от звука да притежаваш.

Дори и миг живот, дори сърце...

Така че и смъртта те подминава.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и на двама ви!
  • Много ми харесва как пишеш!!! Сега ще чета и другите стихотворения, имаш много приятен стил на писане!
  • Прекрасно стихотворение, Из /за Водолея/ си написала! И възхищението ми не е продиктувано от факта, че съм принадлежен към тази зодия, а е изцяло обусловено от поетичните достойнства на творбата ти. В кратка форма е заключено високо поетично умение. Преливането на звездна вода чрез стомната на Водолея /като съзвездие/, разтваряйки капки от звездите и яркият - като метеор, финал-прозрение:

    "Успял си да избягаш в свободата.
    Тежи ли? Или никак не тежи?!
    Щом имаш най-красивата отплата:
    Да вдишваш тишината на небето,
    без нищо от звука да притежаваш.
    Дори и миг живот, дори сърце...
    Така че и смъртта те подминава."

    играят смислово-поантна роля в този изтъкан от образи текст.

    Поздравление за това силно стихотворение!

    Твой: Мисана

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...