16.11.2022 г., 11:09

Албум за човешки съдби

1.1K 3 5

Там някъде, под гърдите отляво,

сбират се хорски съдби.

Цял един свят от любови, разлъки.

Свят от сълзи, от емпатия,

от въжделения, от апатия,

от дни тежки човешки.

Звезден свят на успехи.

свят на грешки,

на победи и загуби тежки,

на тъма и лъчи.

на съсухрени длани,

на чисти детски очи... и мечти.

Свят от безброй човешки жития.

Кога в огън, в сълзи,

кога с вяра, с надежда, с копнеж,

с вечния човешки стремеж

към хоризонта и към звездите,

към непознатото, към висините,

на морето към дълбините.

И всяка дума, съдба и живот,

надиплени с грижа  - церителен антидот,

скътани прилежно в едно човешко сърце.

Пазя ги на топло - всеки поглед, всякое лице.

Там, под гърдите отляво...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тоти, така е, архив на времето с хора разни. Благодаря!
    Благодаря, мила Тони! Най-ценното са хората, оставили своето време в нашето!
    Благодаря, Дани! Една вселена, която е събрала много вселени.
    Благодарско, Мини! Точно така, паметта забравя, но сърцето помни всяка емоция.
  • Сърцето всичко помни! Хареса ми, Злати!
  • В потвърждение на това, че всеки човек е отделна Вселена! Красив стих, поздравления!
  • "Там някъде, под гърдите отляво" си събрала толкова живот, съдби, цветове и надежда! Прекрасно е, Злати!
  • Архивирано време.
    Поздрави! Успех!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...